Посветено на Офра Наза
Песента засиява,
Облича се бавно

 Човечеството, 
Младенец във ръцете на Бог,
Засмява се във своята невинност

 Живеем едновременно
Във всичките си прераждания, измерения
Бог чертае тази черта,

 Кавалът на Цар Давид
Тази творба е написана от мен, посвещаеайки я на мъдрецът учител
Алберт Гозлан 

Старите поети
(В памет на Орлин Дянков... у всички останали поети, писатели...Старите от онези стари времена)
Старите поети

 Стоя и търся
Някъде в Огромната Космическа Памет,
Къде сме били записани

 ВСЕМОГЪЩ, ОБИТАВАЩ НАВСЯКЪДЕ
ЖИВА СИЛА: ЧУВА, ВИЖДА, ГОВОРИ
СЛУША...и...

 Тя, поезията е странно у загадъчно явление
Стои до теб у те наблюдава постоянно
Дошла е за да напишеш проза, стихотворение...едно вълнение...

 Стои си в стаята, цялото Човечество 
Изпълнява сцената на филмов кадър на Спилбърг от Одисея 2001
Питам се коя ще е Одисеята на 2021

Чух новините които като гарвани зловещи
Накацаха...
Във моето далечно, ежедневие...

 Студена суртин, студентските ни общежития са празни, няма никой а се чуват гласовете ни
Силуети странни на нови поколения на които Орлин рецитира своите стихотворения...
Той все още е там, въобще от там не е излизал а всички си мислят, че...