На ни наааа

По брега танцува стара у забравена песен, Унесена в шепотен звън
Припомняща си гласовете, на онези млади Влюбени като насън...
От къде се завръщат тези лодки,
Наловили толкова години
С мрежите на времето ...
Тежът във сребърната,
Нежна у ефирна лунна нощ,
За да преспят отново
На старото пристанище
Малка люлка се люлее
Като лодка в песенно море,
Като малък младенец бледнее
Върху Библейското житие
Тя песента на него пее,
Полюшват го леките вълни
И топъл вятър я люлее върху нечии съдби Рибарски силуети, като хорове
Люлеят се
Върху далечни хоризонти и звезди...
Спи ми детко, ще изгрее слънчице във теб
Дори къщите във мрак мъждукат,
Като запалената свещ,
За да стоплят на морската вечер
Нейното странно, романтично сърце,
Туптящо в нежни, галактически,
Безброй неонови звзди...
Уморени рибарите,
Побелели се превръщат
В стихове на песента...
У сънища като безброй мъниста наредени, мидички седефени,
Изхвърляни от бури по брега
Далече в мрака мъждука фара
За да напомня за ехото на тази мечта
Увита в копринена синя, бродирана пелина На...ни...на...На-ни-на  Нанинани...наааа

"След сън у молитва"
Нанка Матева