Студена суртин, студентските ни общежития са празни, няма никой а се чуват гласовете ни
Силуети странни на нови поколения на които Орлин рецитира своите стихотворения...
Той все още е там, въобще от там не е излизал а всички си мислят, че се е загубил 
Някъде във времето
Той единствен остана в онази стая на онзи етаж...
Студена сутрин, дъжд вали...
Отмерва строфите във рима
Там все още шепа поети се събират
У бавно разлистват сраниците на това абсурдно време, където някой още подготвя
Стихове за следващите поколения
Седи си на студенската скамейка, готов е за следващият час, а ние вече се завръщаме
За да го намерим...
Уморени от студените сутрини, където дъждът изтри всичките измерения на нашата поезия
Ние, шепа поети, мечтатели пак прегръщаме нашите спомени, където всичко отново възвръща свежеста у цветовете на онова скандално време, което хората превърнаха в клише у ето отново там във своите отминали 23 лета Орлин се смее
Рецитира...пее, а те силуети от нови поколения с чадъри бродят по големи булеварди без да се вслушат в римите на дъждът у ... неговите строфи...стихотворения
Нанка
"След сън у молитва"