Чух новините които като гарвани зловещи
Накацаха...
Във моето далечно, ежедневие...
Дълги и опънати намокрени жици...
Той Кембъла отдавна си свалил шапката
На тази сива у без завеси сцена
Чаплин поне се смееше,
Ама тогава имаше завеси...
Които бавно се затваряха,
Зад които той бършеше своите сълзи...
Не можа да влезе във шаблони,
Онзи див,
Необуздан творчески манталитет
Неадекватно скопосан,
Придобил някаква нова физиономия
А там във Шумен пеехме
Песни на Щурците
И онзи Кембо излезе пред очите ми
Оригинално сприхав
Със своят интелектуален сарказъм
Караше мнозина
Да си прехапват устните от завист,
А той само наблюдаваше
Там в малката стаичка с Петъра
Слушахме до късно Депеш Мод...
Слушахме налудничивите, нови,
Абсурдни думи, идеи...
Онзи напреднал възход
Сред онези срамежливи поколения
Той Кембълът у името си сам избрал, 
И го рецитираше като стихотворение,
Беше горд
Как така?
Един никой у никакъв провинциалист,
Ще друса съвестта
На няколко, вече поколения?
Беше много млад у искрен
Със едно голямо у чисто сърце,
Но разбира се на сивата сцена
То почти не туптеше...от...
Болезнен сарказъм,
Така както не можаха
Да разтопят сърцето на принца
От приказката на Оскар Уайлд...
У също онази бяла лястовица
От разказа на Йовков до него...
Ами да, той най накрая я видя
Тази бяла лястовица,
Само че тя още по високо отлетя
А той със със своята финна писалка
Рисуваше...
Нейният полет...
Ех, гарвани грачат,
Но Кембълът лети със нея
И даже вече се ръкува с Йордан:
"Ех какво толкова,
Всички рано или късно
Тази каруца ги чака"
Сигурно ще му зашепне той
Даже за колесницата на Енох разказваше, Разлиствайки апокрифа,
Още звучът думите:
" Късметлия съм, откъде завардих тази ценност"
Ами аз тогава нищо не разбирах,
Само няколко думи
Едва можах да зашия върху моята душа...
Да можехме пак да поговорим всичките
Те тези три измерения му бяха тесни,
Не се побираше в тях,
Интуитивно знаеше,
Че когато беше с нас
Не беше в това измерение..
После всичко заглъхна,
Там някъде в ефира
Вълни не бяха ами кални локви,
Където се оглеждаше
Един нов наивен Чаплин,
Изгубил своят бастун не
Ами тънкият си черен писец,
Само полета на ония гарвани кънтеше
Като еко...
В последната театрална сцена...
И...да...ние знаем истинският сценарий,
Написан...на...
Малкото студентско тефтерче...
На...Емо

Нанка
Из "След сън у молитва"