Днес разховарях със гълъбите
Кацнаха на старата къща 
Отсреща по жиците
Като ноти на петолиние
С телата си чудна музика
Композираха
Една голяма колективна
Душа
Рзказва ми как над многото води
Тогава в онези времена
Над Ноевият кораб полители
Със маслиново клонче
Божия надежда
Правят гнездата си
Върху планетата ни
Музиката се разнася
Под цвтовете на
Златно - сребърна, медена
Дъга

След сън и молитва
Нанка Матева