Онова старо шкафче
От моето детство,
Някой го изкарал
От мазето
У сега стои пред мене
Срамежливо и нелепо
Някак си не смее
Във очите то да ме погледне
Страхува се
Взрив от сълзи
От душата ми ще изригне
Все още помня как блестеше
Новият му лак
Някой пак извика
"Празен е и стар, за нищо 
Вече той не става"
Само че аз реших да го отворя
Пълен беше, пълен
Цялото ми детство
Там беше се побрало

След сън у молитеа
Нанка Матева