Някой ден ще отида във Ямбол,
И таkcто на Веско ще хвана,
Ще минем през Шумен, Габрово
Орлин и Краси да заберем 
На таkcто нов надпис
ще му сложим:
Клубът на поетите
Така таkcито ще можем
Във файтон да превърнем
Ще извикаме и другите поети,
Класиците, близки и далечни
И ще заминем някъде далеч
Далеееееечеееее,
Където конете на файтона
Ще имат крила
Ще пишем поезия, проза
Ще се смеем като деца
И пак над критиките
Ще умуваме
Пак от лъчите
На изгревите и на залезите
Дълги прелюдии 
Ще заплитаме
И със тях ще окрасяваме
Спомените си дори
Ще се спрем
Още някои пътници да качим:
Музата, въображенито;
Техниките и дългото така нататък
В други времена ще полетим
Събрани ще обсъждаме
Последните поправки
На нашите стихотворения
Прищевките да рецитира
На Орлин...
Ще поканим любимите писатели
Кафенце ще посръбнем с тях
И без да се усетиме
Може и към другите Вселени
Да полетим
Няма вече на никой 
Да позволим
На файтона да постави
Таkcиметрова табела у брояч
Сивото и изкуфяло
Ежедневие 
У неговите сиви господари
Където компютри пишат
Програмираните му стихотворения
Безплатно ще летим
От една планета, на друга
От едно съзвездие до края
На Галактиката
У Млечният път ще прекосим
Звездите в джобовете си
Ще събираме
С тях ще осветяваме нашият път
А и файтона ще зареждаме
С тяхната светлинна слуз
Ех какви приказки ще
Занареждаме...
С огромни книги
Ще да се завърнем...
Ще да се завърнем?...?
"Да, Дааааа",
Някой пак ще се ухили
И на файтона табелата
Ще закачи,
Във таkcи да го превърне
Съмнение няма...
Но между звездните пътеки
Нашият смях,
Неговото еко-нашите творби
Вечно ще звъни

Нанка Матева