Постинг
14.01.2021 04:13 -
Люлка се люлее
Автор: heavenland
Категория: Поезия
Прочетен: 277 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.01.2021 04:40
Прочетен: 277 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 14.01.2021 04:40
На този ден,
Моят татко се родил
И аз със него...
В неговият първи звук
Един мой стих е заблестял
Страндженска песен
Вятърът отвял
Неговата майка
Моята баба Нанка
Над люлката
Му е запяла...
"Сине, малък си ти
Не знаеш,
С колко ласка у любов
Преродих те аз,
Чадо на моята старост
Сърцето ми изпълни ти
С копнеж, живот,
Надежда мила
Твоят дъх от Бога
Като библейската майка
Сара...
Със млякото си
Съм те закърмила
Малък си сине,
Не знаеш,
Още хляб не можеш
Да сдъвчеш,
Тя фурната ни е голяма
Но работа много,
Времето все не стига
Чорапките ти да закърпя
А ти едва прохождаш,
Едва изричаш
Ма-ма
Като пораснеш,
Там на големият камък
Баща ти Желю
Коматчета у питчици
Ще ти дава
А ти като порастеш,
Фурната ще поемеш
Хлябове като животът
За нас ще печеш
Агнешка яхния
С руйно вино ще пием"
Моят стих, времето отнесе,
Като дим над фурната,
Мойта баба си отиде
Едва на крака
Моят татко стъпил...
Те времената трудни бяха
А дядо останал
С моят татко сам
На камъка питчици, комачета,
Ръфал с малните зъбки
У за птичетата имало,
За мравките също...
Люлката сама се люлее
В празната къща от спомени
Там сега моят стих
Само Странджанска мелодия
Със вятърът свирещ
Чудна песен реди
Под ясният месечко
Пораснал моят татко
Сега, той моята люлка
Люлее...залюлява
И двамата с него
Стара, Страндженска песен
Запяваме...
Нежна мелодия зазвучава
Албумът разгръщаме
От пожълтелите снимки
Люлката на татко
Сама се залюлява
Нанка Матева
Моят татко се родил
И аз със него...
В неговият първи звук
Един мой стих е заблестял
Страндженска песен
Вятърът отвял
Неговата майка
Моята баба Нанка
Над люлката
Му е запяла...
"Сине, малък си ти
Не знаеш,
С колко ласка у любов
Преродих те аз,
Чадо на моята старост
Сърцето ми изпълни ти
С копнеж, живот,
Надежда мила
Твоят дъх от Бога
Като библейската майка
Сара...
Със млякото си
Съм те закърмила
Малък си сине,
Не знаеш,
Още хляб не можеш
Да сдъвчеш,
Тя фурната ни е голяма
Но работа много,
Времето все не стига
Чорапките ти да закърпя
А ти едва прохождаш,
Едва изричаш
Ма-ма
Като пораснеш,
Там на големият камък
Баща ти Желю
Коматчета у питчици
Ще ти дава
А ти като порастеш,
Фурната ще поемеш
Хлябове като животът
За нас ще печеш
Агнешка яхния
С руйно вино ще пием"
Моят стих, времето отнесе,
Като дим над фурната,
Мойта баба си отиде
Едва на крака
Моят татко стъпил...
Те времената трудни бяха
А дядо останал
С моят татко сам
На камъка питчици, комачета,
Ръфал с малните зъбки
У за птичетата имало,
За мравките също...
Люлката сама се люлее
В празната къща от спомени
Там сега моят стих
Само Странджанска мелодия
Със вятърът свирещ
Чудна песен реди
Под ясният месечко
Пораснал моят татко
Сега, той моята люлка
Люлее...залюлява
И двамата с него
Стара, Страндженска песен
Запяваме...
Нежна мелодия зазвучава
Албумът разгръщаме
От пожълтелите снимки
Люлката на татко
Сама се залюлява
Нанка Матева
190 СЕСИЯ ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ПО БИБЛИЯТА
26 МАРТ - Денят на ТРАКИЯ тържествено бе...
Дата, просто дата!
26 МАРТ - Денят на ТРАКИЯ тържествено бе...
Дата, просто дата!
Няма коментари