Да засееш едно дръвче е да вдъхнеш
На планетата още една
Надежда
То под сянката си ще те приюти в непоносимата жега
Ще разтвори дробовете си със
Фотосинтеза
Въздуха ще ти
Пречисти
Песните на безброй
Птички ще съхрани
За теб,
Ще ти разкаже мъдростите на вековете
И нежният полъх
На ветровете
Със слънчевите лъчи
Дреха за теб със своите клони 
Ще изтъче
От дъждовете ще те
Скрие
Ако дори поискаш ти
Къщичка на своите клони ще побере
Пак за теб
Със сочни плодове
Ще те подслади,
Мъката ти ще разсее
Кой каквото посее
Това ще пожъне,
Нежно името ти ще шепне то
Със твоите мечти ще те сгоди,
Със радост децата на децата ти на люлка
Ще люлее
Нанка Матева