Постинг
06.03.2022 05:46 -
Нарязана прожекция
Автор: heavenland
Категория: Поезия
Прочетен: 773 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2022 05:54
Прочетен: 773 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 06.03.2022 05:54
Тръгна момчето на дълъг път
Обърна се за последен път
Лицето майчино
С кадифена ласка и усмивка
Да запамети...
Дълги пътища вървя...
Сам самичко
Свирепи езици
Като с камшици
Плюшяха върху
Крехките му плешки
Ритаха го злобни,
Зависливи нехранимайковци
Разкъсваха душата му
С омраза,
Като глутница от
Сиви и опитомени вълци
Гонеха го, куфарите му
Изхвърляха
Ругаеха и плашеха...
А то за късче хляб
Часовете на гърба си носеше
Старите си дрешки редовно
Изпираше
Душата си в джобовете криеше
И когато луната вечер
приспивна песен му пееше
То във стара музикална кутййка,
За своята майчица...пазеше
След дълги години
Завърна се
Лицето майчино
Със старата ласка и усмивка
Отново да зърне
Внимателно сакото кадифено
Свали, за да го не замърси
Повдигна очилата си
Подпря се на перваза
Но майката отдавна
По пътищата да го дири
Се беше разболяла... И...
На шкафът снимката ѝ
Затънала в прах толкова време стояла
Проговори му:
"Сине, къде се загуби, толкова
Бях отмаляла"
Черни сълзи
По бялата му копринена риза
Стичаха се и по прашната снимка
Кукувичката на
Стария стенен часовник
Някаква тъжна песен беше запяла
Нанка Матева
Обърна се за последен път
Лицето майчино
С кадифена ласка и усмивка
Да запамети...
Дълги пътища вървя...
Сам самичко
Свирепи езици
Като с камшици
Плюшяха върху
Крехките му плешки
Ритаха го злобни,
Зависливи нехранимайковци
Разкъсваха душата му
С омраза,
Като глутница от
Сиви и опитомени вълци
Гонеха го, куфарите му
Изхвърляха
Ругаеха и плашеха...
А то за късче хляб
Часовете на гърба си носеше
Старите си дрешки редовно
Изпираше
Душата си в джобовете криеше
И когато луната вечер
приспивна песен му пееше
То във стара музикална кутййка,
За своята майчица...пазеше
След дълги години
Завърна се
Лицето майчино
Със старата ласка и усмивка
Отново да зърне
Внимателно сакото кадифено
Свали, за да го не замърси
Повдигна очилата си
Подпря се на перваза
Но майката отдавна
По пътищата да го дири
Се беше разболяла... И...
На шкафът снимката ѝ
Затънала в прах толкова време стояла
Проговори му:
"Сине, къде се загуби, толкова
Бях отмаляла"
Черни сълзи
По бялата му копринена риза
Стичаха се и по прашната снимка
Кукувичката на
Стария стенен часовник
Някаква тъжна песен беше запяла
Нанка Матева
Русия: Градът обявен за извънредно полож...
Дата, просто дата!
Делото за геноцид над палестинците пред ...
Дата, просто дата!
Делото за геноцид над палестинците пред ...
Няма коментари