Невиждана сила, жадувана
Избликва като носталгичен, 
Искрен и мечтаеш сън...
Прозрачен... 
Къде си ти сега?
Колко дълго ти пътува 
По релсите на моята душа? 
И търся те... и няма те... 
Обърка нещо пътищата... 
Къде се спря? 
У страстта обгръща те
В тъмно синя тишина 
У чакам те във най далечното 
Кътче дълбоко в моята душа... 
Квантово огледало блести
Гледам те...
Вървиш със мен
В последното твое прераждане 
Облечен в бяло, 
Отчайващо влюбен
Държиш ръката ми... 
Къде отлетя онази ласка, 
Капчици роса, свежо утро,
Пролетна умора трепти 
Със звънците на стада... 
Заспал си... Неистиво красив, 
Неистово мъжествен
От глината те е направил 
Господ... 
Докосвам устните ти
От фурната горят, изваяни
Живачен, плъзгащият ти дух
Се слива със моята женственот
Капи като стопено желязо 
Нашето стенание
Върху тъмно синята тук тишина
Часовниците от картините на Дали
Разярени будят квантовото ни... 
Вдъхновение... Гори... Шепнем... 
Стенание със свткавичен трясък
Боли... 
Невиждана сила, жадувана
Избликва като носталгичен, 
Искрен и мечтаеш сън... 
Къде си ти сега? 
Чии ветрове отнеха в люлките си
Твоето пътуване...
А то е вечно, по стръмните хълмове
На моята душа... 
Зад времето надничат ветровете
Те същите за да известят за... 
Твоето пристигане
Щастие...
По най близкият път, 
На моята душа, 
Впит във вечността


Нанка Матева