Сънят бавно клепачите си
Натежали върху моите мисли
Затвори
Главата си отпусна...
Прозорците на ноща
Отвори... 
Но ти не влезе... 
Загубил си беше 
Крилата...
Любовта, 
Със щъркелова умора
Под студената скреж
На утрото душата
Събираше пухкавите си пера
Не, не  не съм тъжна
Та нали това е само сън

Нанка Матева