Старите поети

(В памет на Орлин Дянков... у всички останали поети, писатели...Старите от онези стари времена)

Старите поети
Посрещаха утрото със първите петли
През късните вечери пишеха с мастилото на Луната у нейните морски лъчи
Украсяваха кориците на своите книжлета, надиплени, с поправки у черти
Като мъниста буквите редяха върху своето крехко вдъхновение
Пара излиза от техните души
Омекотява думите като сухар
Върху бълбукащо на камината котленце
Старите поети
От старите времена
Оставиха толкова много след себе си...
Големи торби със семена за сеене
Eманципирани сега ковът на клавиатури
С големи чукове чукат, обвиват думите в златни...Какво?
"Рамки"
Шаблонни рамки по поръчка от където
се взират ухилени, всезнайни сноби
Които без маркова писалка не могат дпа "Творят"
Уф, тука като че ли думите на Иречек звучат
Торбите със семената не могат да отворят за да не изплескат белите си ръчици,
Които само с маркови писалки, като лопатки могат да "Торят"натегналато си от скука празно ежедневие
Разхождат се с джобове
Напълнени с хиляди съмнения,
Посредствени удолетворения
Временни, сприхави строфи, 
Рисуват върху блестящите витрини
Илюзиите си за гениалност,
Но това пък точно
Не е материално измерение,
Това е Божия искрица, милост, нежност...
Квантово вдъхновение...
Семена за всичките сезонни времена
А торбите през зимата във зимника стоят
Там само едни дечурлига бъркат до лактите
Разпиляват у сеят, сеят...облаци се люлеят
А на пролет
Луковичките на първите кокичета
Започват да зреят
И старите поети се завръщат
На весело хоро се заиграват около зимника
Букетчета кокиченца,
Бели, снежни капчици
В ръцете си държът
Закичват Поезията
У нямат етикети със цени
Подаряват всичко те на детските души
И...за теб има, ти само запитай...
Поспри...
Я...почакай, почакай...
Хей стари приятелю, 
Нима се завърна?

Naнка
"След Сън и молитва"