Когато бяхме деца
Много забавни щъркелите ни се струваха
Те дългокраки с човки тракащи
На комина или на покрива
На бабината къща
Все не доумявахме
Как така във топлите страни ще да летят
Без билети, без самолети
А ние доволни наблюдавахме,
Смеехме се, радвахме се 
В нашата наивност
Но когато дойде емигрантската треска
Нашите нозе бяха като щъркеловите
Летяхме отнесени от времето у ветровете
Във някакъв хипнотичен сън
Люлеехме се сред вълните на океани
Бълбукаха хиляди незнайни думи
Във устите ни, у сдъвквахме.
Фонетики, граматики...странни
Започвахме едно прераждане
В писмата хербаризирвахме сълзите си
По телефонни жици трепереше гласът ни
Ех, да можехме да се завърнем
В онази класна стая, на онзи чин...
Приятелите като водни силуети
Изникваха пред нас,
Понякога скришом с тях разговаряхме
Понякога просто затваряхме очи
У се унасяхме в дълбок и тъжен сън
Семейството ни във телата ни туптеше
Болка от невъзможната, далечната,
Очакваща...прегръдка
Бащи и майки, братя и сестри
В хоризонта бледнееха като
Малко у блестящо корабче...
На което знаехме, че все някое лято
Ще се качим...
Щъркелите отиваха, после се завръщаха
И ние като щъркелите започнахме
По магнитните стрелки на планетата
Да търсим правилни посоки
Но не разбирахме и не доумявахме
Че картите все по далеч и по далеч
Ни отвеждаха у оздрачаваха,
Превръщаха неистово бързо
Нашето сега във нашето минало
Полека от себе си избягахме
На пръсти, тихичко, без думи
У уж си мислехме, че сме си същите
А то времето,
Със своето квантово огледало
Ново същество извая
Оглеждахме се всички
Едновременно във него
Цялата младежка радост
От онези времена,
Която в своята необуздана
Младост
Различни сцени, различни роли
Започна да интерпретира
Всеки според своята си съдба
Срутиха се старите къщи,
Където щъркелите правеха своите гнезда
Чиновете в класните стаи
Потънаха в морета от прах
В училищния склад
Нови, модерни, различни
Сега стояха над тях
Приятелите и те се разпилаха
Някои вече не са сред нас
Всички остаряха,
Младите родители,
Които на гарите у летищата
Ни изпращаха...
Като че ли товареха своите години
В нашите куфари...
Сега в големият, модерен град няма вече
Щъркели...
Ние се завръщаме в къщи
Ваканции, срочни мечти
Животът ни закотвен
Сред далечни пристанища звъни
Припряно, за нашето завръщане...
Няма вече щъркели
Само антени и сиви врабци
Побелели родителите 
Ни прегръщат
И в миг се счупи
Онова квантово огледало
Те щъркелите гнездо си направили
В моята детска стая
У в миг моята майка запява
Песента за рибарите, морето...
Албумните снимки сами се отварят
Старите гозби с чуден аромат
Затварят в сладостта си моите спомени
Даже старата китара ги придружава...
Не знам как ама и аз тогава
Без билети и самолети като щъркелите
Бях завърнала се в старата бабина къща
Където пролетта в моята кощница,
Чудни цветя за мен  беше събрала

"След сън и молитва"
Нанка