Изящна бяла стомна,
Голяма като земното кълбо,
Стои на витрината, оглежда
Погледите на хората,
Картината от еждневното платно
 Невидими восъчни орнаменти,
Порцеланови плитчици
Около нейното тело,
И листенца сръчно изваяни
Трептят под сребристо огледало
Нежна мелодия се издига
От дълбините на нейното дъно
Песента за Сътворението
Капят като качици роса,
Ноти, наредени по жиците
Шест хилядовековни дни
Пълнят с чудодейна вода
Бълбука...Звъни 
От чучурите на Вечността
Кой ли ще се осмели да я опита?
Мед у мляко, сладост на Живота
Дава тя...превръща я във 
Живата вода, Божието Слово
Пълни и препълва...
Хора със сиви палта, гледат я
Надничат през замъглени очила
Атеисти и какви ли не имена
Слагат на скучните си,
Ледени лица и гледат, недоумяват
Какво толкова са наобиколили
Тази витрина...
Стомна като стомна,
Празна и голяма...
А редят се за да
Опитат нейната вода
Другите отвъд у сега
Те една голяма тайна знаят
Сътворението с топли цветове
Ручейчета пеят, някъде птичета
На зелени клончета 
Люлеят се на слънчевите люлки
Златисти залези, изгреви 
През цветята у назрялото грозде
Се отцеждат, децата се смеят...
Планетата събужда се за Живот
Бог твори, извайва всеки ден
Животът на всички светове
Огромни многочислени Вселени
Звездни същества...
Питат атеистите:"Какво е това?"
Дразнещи грандомани,
Опитват се да изтрият багрите
На пъстрите, дишащи цветя...
Жадни, неистово сухи са
Крещяшите им гърла
Ще ги попари живата вода
Около тях е тишина, сива, куха
Опитват се да я запълнят
Със измислици, нахлузили
Клишета и дори Създателя
Искат да научат 
Азбуката на слепите...
Около тях е тишина, сива, куха
Пълни шепите им с пясък
И го хвърля в техните лица
Имената им като чаши,
Изпочупени се търкалят
Между обувките им лачени
Опитват се да ги съберът,
Но не могат, от тяхната
Безчувствена студенина
Ръцете им замръзват,
Стъклата режат...
Усмихнати с питейна радост
Другите,
Истината са познали
Те от бялата стомна,
Голяма като Божието сърце
Зад витрината на времето
От живата вода у пиели...
У...пели...
Нима зад витрината стоиш
И колебаеш се,
Опитай я, да не се смутиш
Тя живата вода 
Всичките Вселени
Напоява, 
Тайните на Бога
Изявява...
Сърцата на всички същества
Неговата Любов -
Топлинна жарава създава
Там нестинарки - дарбите
Върху нея танц заиграват
На хората
Със Вяра, Надежда, Любов
Пълнят душите им и ги
Обогатяват,
Смисълът на живота им изявяват
А седмото хилядолетие
Със голямата, бяла стомна във ръце
Месиянски Дъжд
Планетата Земя
Ще напоява!

"След сън и молитва"
Нанка