Стои на пътя старец
 Пита, разпитва
Къде от майстор, дърводелец се нуждаят
Извикаха го
Дървена стълба,
Извита като охлюв да Направи, да издяла
Гледат го, стареца
Във гората
Със дърветата разговаря
"Кой от вас във
Извита като охлюв
Стълба иска
Да се преобрази?"
Всички дървета мълчат...
 Тогава едно прегънато от бурята дърво обади се:
 "Това ще да е щедър дар, с височините аз да мога да умея,
Две,три думички
Да споделя"
Старецът огледа го
Въздъхна,
благодари му
У погледът 
Пропълзя по
Дъбовите клони
"Мене не гледай
Дъб като дъб, стълба не става от мен"
Старецът замълча...
От облаците бяла топола долетя,
Като някъкъв сън
Човекът пребледня
"За да можеш да свързваш Земята със Вечността, трябва ти
Специално дърво,
Ето виж онова жълъдово дърво
Срамежливо поглежда,
То освен храна да дава на дивите глигани, в стълба
Чудна може да се
Преправи"
Погледна, усмихна се
Жълъдовото дърво
"Ех стълба да стана,
Беше моята мечта,
Там моите жълъдчета
По облаците ще ми се
Търкалят"
Старецът отсече
Дъбовото дърво,
Здрави стълби
със него направи
У остави отстрани
В кошнички напълни
малки жълъдчета с калпачета
Украси и
Остави
Стои на пътят
Старецът и пита...
Под сянката на жълъдът голям
"Къде са твоите
Жълъдчета?"
"Ех не питай
Всичките във кошнички кокетни
За стълбите окраса
С ритъма на стъпките
Различни тайни
Всяко от тях разказва
Докато стигнеш висините,
Все по високи стават
Стъпалата,
Малко са онези,
Които достигат до тях
Само онези, които от най ниските
Започнали са..."
"Знам"отвърнал Старецът тогава
"Само майстор
Със чукът на Фибоначи
Може здрави стълби
Да създава,
А само който с мъдрост се изкачва,  първо я запитва
За да узнае нейната тайна
Към звездите с компас
Той я отброява,
Стълбата картата 
Му Разяснява...
3,14...3,14
Стъпалата на стареца
Бавно се отдалечават


Нанка Матева