Когато започна да пиша
на български език
моите стихотворения,
Цялата история на 
Страната ни България
Като филмова лента
Минава пред мен...
Много езици,
Като бръщлян 
Се оплитаха около мен
Много листи изписах,
Творби, поезия, какво ли не...
Но...на нашият език
Българският,
Сълзите
От дълбоко,
от най скритото място избликнаха
Те мастило за моята
Тънка писалка,
Восъчна диря оставят
Дъхът на часовете,
Като вода разкрива цветовете,
Буквите, със нашарена фонетика
на двамата Братя, вдъхновение...
Толкова години изминаха те като
Охлювите пътували
Със моята душа...
На гърба и
Облича поезията 
Всичко със тях
И ето излиза
На повърхността
Едно
Обичам те Човечество
По български,
У със нашите вълшебни думи, българските 
Каня те Човечество:
Ела

Нанка Матева

https://www.facebook.com/Bulgarski.Simvoli.Znaci.Azbuka.Elementi/photos/a.129019833819224/129043353816872/?type=3