МЕНЕ, МЕНЕ, ТЕКЕЛ УПАРСИН

•  ‏מְנֵא תְּקֵל וּפַרְסִין‏‎, מנא

 Eдна огромна статуя стои безмълно,
Прерязва времето у
Ветровете, неумолимо
Пророкът божий, 
Истината е показал какво ще да се случи
Ежедневието каквото и да е, който е божий
Поклонник ще сполучи
Щастие какво е истинско ще разбере
Не напразно Данаил
Със най святия божий код секретът отключи
Досега всичко що
Предсказъл е се случи
Дълги нощи не заспивал
Молитвен дъжд
денят му изтривал
Развихрен той на идоли се не прекланял,
Глупави и недодялани
 Безмислици не изговарял
Трима царски глупаци
Скришом го набедили
Как той на Бога ще се моли, че кой е той,
Там царчета мили имали си те...
Мощната Десница
У до днес не се е
Променила
Над пророкът божий
Се смилила,
Въпреки, че
Ерудит, с профанските
Езици на царете
Пишел
Тайният божий
Код разгадавал
Те космическите истини колкото и трудни да изглеждат
Истини житейски
Изявяват
Да обичаш хората
Е дар от Бога,
Грандоманщини тук
Няма,
Само пред своите деца
Завесите на Сътворението Той Отваря
Тъй като само те имат
Духовни очи, Красотата му могат и в мрака да долавят
Но със истински блясък
Шест хилядолетия
Вече планетата ни
На сцената космическа
Под ритъм божий
Изящен валс
Играе,
Красива балада
А статуята неподвижна,
бавно, но сигурно разпада се, разпада
Нанка Матева

Аз, аз затварям (кръга - тегела) на купа (множеството) мъже.
Много странен тоя арамейски език?
Думите са налични в башкирски, татарски и други тюркски езици........
Дори съвпадат относително добре в "арамейския" превод.
Защо така?

https://en.m.wikipedia/wiki/Ziezi