Нощ е
Малкото оранжево котенце
Се стаи във мрака 
Избягало от грижливите хора
Треперещо и болно
В шепота на ноща
В уюта ѝ да се гмурне
Всичко то им даде
Смехът със своите игри
Ласките със мъркащото
Си унесено спокойствие
Сънен у нежен уют
Обичаше ги по своему 
А те все време нямаха за него
Все се оплакваха:
Миришело 
Да го пазят се нуждаело
Храната и водата трябвало
Да сменят... Много работа
Във тъмната стая 
Котенцето ослепяло
Вече никой не го поглеждал
Забързани, заети... 
Сляпото котенце зад вратата
Миризмата на свежата, нова нощ
Усети... 
Стаѝ се в мрака 
Опитах се да се доближа
Но то се сля със съня на ноща
И тя... Заплака

Нанка Матева