Зад времето надничат ветровете,
Отнасят шепота на онова спонтанно лято,
Където група млади, забързани поети
Редят строфи в онзи забързан влак
У...редят се ония ми ти строфи, като...
Като стар прожектор чернобял в спомени,
Наредени като вагони...
Орлин...Веско, Краси...у аз 
Различните стихове се изплъзваха...
Подскачаха, пееха у даже крачеха в марш,
У аз само им се радвах у преглеждах
Ония смачкани листове където Краси
Държеше между пожълтелите си от тютюн пръсти
А Орлин...заставаше прав у ги цитираше без умора
Стиховете скърцаха от вдъхновение, вагони, 
Носещи ветровете на времето...
Пристигнахме в Габрово, поне така си мислехме
То не беше Габрово, беше оня смях заглъхнал на Орлин,
Спотаен някъде във времето завинаги на 23...
Бяхме пътници в Огромната Вселена, Поезия, Вдъхновение
Надежда, Жив копнеж по Виртуозното, квантово измерение
Млади бяхме, искри излизаха под колелата на вагоните
Веско преценящ до прецизност  техниката, акцентите и...
Даже запетайките...
У пиша сега на някакъв странен папирус, където моят сън
Ме върна в играта у трепета на онова слънчево зайче,
Където времето с огледалото в ръцете си опитваше...
Опитваше да ни заслепи в нашата крехка у наивна младост
Обсъждахме поетите у критика, четяхме даже и пеехме...
Бързахме у късахме от мислите строфи, плодовете на таланта
Тази Виртуозна игра...не ни оставяше да спим...
Само Орлин си остана в своите 23 лета...хвана пулса на времето
А ние с Веско и Краси продължаваме в същият влак
Вълнението ми се разтваря като ново цвете във пролетен ден
Здравейте момчета, поети...нима можах да забравя...
 Ритъмт и песента на влака придружаваща онази усмивка на Орлин
И сега пиша след хиляди години без чернова на същият език и...ето
Нищо не се е променило...Може би е така
Защото онова момче преобърна всичко във метаморфозис
В своите 23 лета
Нанка
"След сън у молитва"