За всички онези приятели
За всички онези врагове
Поднасям една нежна песен
Поезия, изписана, недоизпята
С бяло перо, така като Паисий
Топя в мастилото на времето
Изписвам първите букви...
Приятели, които понякога
Не можеш да видиш,
Едни са близо, други на километри
Пространства огромни ни делят
Други вече ги няма,
Отдалече те блестят като
Съзвездия, пътуващи във времето
Приятели, любими, учени, певци, поети
Гласовете им кънтят
Във ехото на вдлъбнати Вселени
Врагове извайват характерите ни
Учат ни да прощаваме, 
Да обичаме истински
Грешки да попрвяме
Да остояваме,
Да бъдем автентични
Ако нямаш врагове
Нещо значи ти липсва
Нещо не ще да е наред
Едно реле,
Отброява дните у нощите
На графиката - живот
Изпълнен със мрак, светлина
Дълбока мина е човешката душа
Изпълнена със диаманти,
Затрупани, със пръст, скала
Там Бог неизморим
Миньор, със огнена тесла
Дълбае, събира ги един по един
И...враговете ни, помагат му
Приятелите ни хляб му дават
Свети Той във тази мина,
Наричам я душа
Затрупана със толкоз мъка,
Болка, страда, страда тя
Сред мрака неразбрана
Но той Господ не се измаря
Едри диаманти от нея добавя
Във грамадни вагони...
Чернят ръцете му
Но след това
В неговото ателие
Изящни лъчи, пречупват се
Под блясъка у пулса
На Голямото сърце
Дарби, Таланти...
Чувства, Качества
Пили, извайва
Безброй изящни
Искри,
Слънчев взрив
Като бенгалски огън
Във ръцете на така наречените
Врагове...
Озарява студените у посинели
От злоба у скука лица
И...Чудо невиждано,
Излиза от Божиите недра
Изписва Той усмивки
По техните тела
Рисува ги
Еволюционен змийски зародиш
Изплъзва се от старата си кожа
И...чудо невиждано
Нови същества засияват
Господ Бог навлиза в техните души
Тъмна мина
У започва на нарежда
Ангелски изваяни, изкусни 
Скъпоценни камъни
Засияват дъги от възторг, умиление...
За всички онези приятели,
За всички онези врагове
Шепот се чува
Шепна аз, шепнат те
Проси ми прости
Слънчево дете

Нанка Матева
"След сън у молитва"