Нахлузил като обувка душата си
Денят навлиза в новата зорница,
Ридаещ, очакващ нещо хубаво, добро
Във него потъва болката на хората
Ридание, мъка, страх...
Слънцето през облачен прах 
Своите мечти озарява във тях
Вечерта е тиха,
Изпълнена със звезден прах
Отнасяща сънища у вечните съмнения, 
Ридание, мъка у страх
Някой филм прожектира
На някакъв странен екран
У когато лентата последният кадър
Превърта
Денят се превръща във нощ
Нощта навлиза в новият залез
Изпращащ нещо хубаво, силно, добро
Гласът на дете, новородено 
Продължава,
Нахлузило като обувка 
Душата на цялото човечество...
Чуден валс заиграва

"След сън у молитва"
Нанка Матева