Опитвам се с години 
Една поема да напиша
За тази чудна дума-явление
Любов
Моят татко като моряк
На своята ръка я
Татуирал
Моята баба запитах тогава
А тя от небето отвърна ми
"Любовта Бог я подарява"
Мъничка бях
У не доумявах
Как така
На татковите пръстчета
Цялото това творение,
Което Бог подарява
Любов се появява
Как така побира се
Времето и аз
Никой от нас не доумява
А отговорът в миг се изясни
Много лесен и прозрачен
Осветли годините тогава
Във първият глас
На новороденото дете
Ами да, така е
Той Бог е Любов!
У...
Любовта Той я сътворява

"След сън и молитва"
Нанка Матева