Днес донесоха от улицата
малко, оранжево котенце
В къщи
Но старият ни котарак
Развилня се у намръщи
Моето стихотворение
Не е в състояние
Територията си да раздели
Диво съскане,
Скокове безброй
Хиляда начини
Оранжевото котенце
От нас да отблъсне 
Инстинкт за самохранение
Някой скопосано отбеляза
На малкото котенце 
Друга къща
Вратата си отвори
Тъжна у сътворена
Моята мъка котаракът ни
Погледна
Погледите ни се засякоха
Той котаракът ни
Отдавна забрави
Как от улицата
Един зимен ден
Някой го донесе в къщи...


Нанка Матева